За мен

В нашето семейство винаги някой беше на път. Куфарите стояха полуотворени, разговорите често започваха с „като се върна“ и почти винаги имаше някой някъде по света.

После дойде време, в което всичко спря. Светът се сви до дома, а ние — съвсем неочаквано — се събрахме всички на едно място.

И точно тогава започнахме да готвим повече. Не нещо специално, а онези рецепти, които си знаем — от тетрадката на баба, от бележките на мама, от нещата, които просто се помнят. Така се роди идеята да ги съберем — като една нова тетрадка, но този път жива.

Започнахме без план. Просто готвехме, снимахме и записвахме, за да не се изгубят тези вкусове. Малко по малко към тях се добавиха и други — донесени от пътувания, споделени от приятели, останали като спомен от някое място.

Така тази тетрадка започна да се пълни. Бавно, естествено и без да бързаме.

Тази страница е нейното продължение — място, където рецептите не стоят скрити, а са отворени и чакат да бъдат направени отново.

А името „Без Рукола“… то също си има своята история. Но нея ще я оставим за друг път.